След следващите няколко реда, напълно възможно е да се случи следното:
- да стана за смях
- да обера съчувствените погледи, тип "OMG! Колко си зле!"
- да ме потупате насърчително по рамото
- да ме прободете в гърба с прословутото "И ти ли, Бруте?!"
- да направите като мен
- да не позная нито едно от горните. :-)
И такааааа... Обичам да снимам, знаете. Имам сравнително не лош апарат, с тихичката надежда някой ден, когато цялата Вселена реши да ми съдейства, да се сдобия с подобрената му версия. Не, професионален фотограф няма да ставам, просто все така ще обичам да снимам.
Обаче, има една подробност. Обработката на снимки. Ами и аз искам да се заигравам с тях, не само да натискам спусъка на апарата. За нов размер на бюста не мечтая, но виж за няколко дребни корекцийки около проблемните области, о, да! И защо пък не, като така или иначе изобщо не желая да се гледам в огледалото, но ако се поправя цифрово, ще ми е приятно да се опознавам като в тийнейджърството. Бих могла да си оформя плочки на корема, да заприличам повече на Орнела Мути, с която ме сравняваха на "младини", или на Йоана Буковска, която прилича на мен, но не е така чаровна, умна и многодетна, ха ха! А как ли ще ми стои едно тату, огнено червена коса а ла отровната Айви, кафяви очи? Но сивите клетки не можеха да се размножават, даже и с Фотошоп, нали?!
По този повод, се сдобих с леката версия на Фотошоп и близо две седмици се опитвах да вдена за какво се говори в тази програма, тъй мощная и тъй огромная. Е, не успях! Което ме удиви и разочарова, защото имам усет към програмите, които ползвам, знам как и къде да чета когато не зная нещо, губя се нарочно, за да се намеря някъде в менютата и постиженията. Не, не и в този случай. Днес се примирих, че ако искам да напредна във Фотошоп-а сама, без да се налага да изчета няколкото тома теми в Бг-мамма, ще трябва да направя радикална крачка със себе си. Крачката ми коства едни 20 лв, срещу които получих "Фотошоп за идиоти" ("Photoshop CS5 for Dummies") и ой-ла-ри-пи! Вече час чета, опитвам, смея се и... ще покажа резултата с горните ми желания по-натам.
Та, това е - любима книга по самоПОучителстване!
П.С. Наблюдателните сред вас ще забележат, че се смея в червено. Книжката пращи от хумор и карикатури, така че средностатическия dummy да не остане безразличен към себе си, уменията си, живота, Вселената и Фотошопа!
Изи
Аз съм (не)възможната майка сред всички вас
За миналогодишната Коледа реших да поздравя приятелите си с една Бележка във Фейсбук, с идея за подарък към близък човек. "Възможните майки" е все така любимо четиво, което ми действа ободряващо, подкрепящо и вдъхновяващо. Ето, така чувствах тогава, така чувствам и днес:
Едно умно нещо направих миналата седмица и то е най-накрая да си купя "Възможните майки", след като дълго време отказвах да чета поредната книга за отглеждане на деца. Абе, писна ми, някак настолното ми четиво да е за родителство, с нонстоп съвети, които право в носа ми крещят "Не ставаш", "Пак сгреши", "Така направи". Четях си аз едно прекрасно фентъзи - "Игра на тронове", както и сп. "Биограф", докато един следобяд в опит да приспя малката стихия, се намерих с тази книга в ръка в НДК. И от тогава не мога да я пусна.
Ако имате близка, която е потънала и лъкатуши в емоции около своята рожба, предстои й да стане майка, чувства се несигурна пред отговорността или пък твърде се прехласва пред детето в ръцете й, "Възможните майки" може да й подейства добре. Мен ме стопли и ме утеши така, както само една майка може да го направи. И нещо повече, накара ме мислено да напиша моята си история за 6-годишното ми майчинство, да начертая план за спасение за следващата петилетка, просто да поговоря със себе си за настоящето и бъдещето.
Не, няма да напиша нито ред за това сега, защото искам да запазя моя опит само за себе си, а и съвсем скоро ще отворя нова глава с появата на най-малката стихия. Освен това предстоят любимите празници и на кой ли му се занимава с някаква си майка...
Ах, кощунство е да драскаш върху книги, но, Господи, така ми се иска да нашаря тази под всяка умна мисъл и точно на онези места, където намерих себе си в разказите на над 100 жени от България и Италия! Съвсем егоистично досега мислех, че главата и сърцето ми преживяват само мои си, уникални неща, които едва ли друга жена може да изпита. Нали знаем, че всяко дете е различно - значи и майката е такава, както и случващото се между тази свята двойка. Само че, оказа се, 100-те възможни майки пишат за мен, невъзможната! Жени от различни възрасти, съдби, професии и мечти, с различни истории около майчинството и не-майчинството. Странно е, предвид, че общувам с толкова много майки, у които намирам разбиране, уют и съчувствие и които не ме гледат косо, защото професионалното ми развитие не лети нагоре за сметка на броя пищящи и досадни отрочета. Но, признавам, досега никога не бях говорила с тях за това - какво изпитваме като майки по време на сривовете и пиковете; кои са най-силните ни моменти, заради които всичко си заслужава; къде е границата и има ли изобщо такава, защото все си казваме "Не мога повече", но винаги намираме сили за още и продължаваме да даваме любов, черпейки на свой ред същата.
Остава ми по-малко от половината. Все още не съм открила разказите на единствените две майки, които познавам лично - Таня Русева, Бу и Мила Попнеделева-Генова - онази талантлива жена-дете с много лица. Анонимността на личните преживявания, е още една страхотна идея, която гъделичка подсъзнанието ми. Разпознават се италианките от българките, както и майките от не-майките, но само толкова. А така бих искала да поговоря с тези от тях, които ме накараха да се спра!
Наскоро Руми ми написа "ти не си майка-героиня, защото правите децата с любов". Не е ли яко?! Нямам никаква идея какво ми предстои. Нямам верни отговори на въпросите, започващи с "как", които постоянно ми задават/е - "Как си?", "Как ще се справяш с три деца?", "Как се решихте?" и т.н. Вътрешно си мисля, че всичко ще се подреди на мястото си от само себе си, без много усилия и книги за родителство. Защото силата ми е в любовта, която изпитвам към децата си, а проклятието ми - пак в нея. Знаете, като дете исках да стана майка, нищо че това не е професия и не носи пари и слава.
Хаотично се излях, дори няма да се прочета, защото е 4,55 ч. и имам още 15 мин. от традиционното безсъние, които мисля да изразходвам над купата със сладолед - моето тайно съкровище на невъзможна майка.
Изабел Басмаджиян
24 декември 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар