Май

След броени дни любимият месец на нашата четворка ще бъде факт. Всяка година той е различен - пролетно-дъждовен или хладно-ветровит, слънчев или просто май. Преди 2 луни бяхме заедно бременни и една след друга дарихме живот. Съдбата ни свърза в нещо повече от приятелство, в нещо специално и уникално. Ще ви направим съпричастни на нашите май(с)ки емоции, а вие, приятели, разкажете за вашия май:

1. Къде ще пътувате през празничните май-ски дни?
2. С компания ли ще бъдете, с баби в помощ с детегледането или само семейно?
3. Ще се отдадете на почивка и спа процедури или ще спортувате активно?
4. Искате ли да ни разкажете повече?

Ще публикуваме най-забавните кратки разкази с колаж от снимки, изпратени на мейл my.little.may.bg@gmail.com. Конкурс не е, награди няма, борим се чест и слава! :-))

Изи от...

Усмивка в един дъждовен ден

Цяла нощ валя, и понеже не му стигна, продължи и през деня. Обаче трудно може да удържиш едно дете в къщи, когато то „иска вън”. Съчетахме полезното (а именно вземането на детската кухня) с приятното (доколкото времето навън може да е такова…). 

Доволно облечени, екипирани с гумени ботуши, дъждобран и чадър, тръгнахме на нашето епично пътешествие, газейки многото дупки, пълни с вода, някои от които се оказаха бая дълбочки.. (В резултат, рано-рано имахме "Габи моко е, потонът", бел. ред. "мокър е на Габи панталон"). Но нямаше отказване, имахме поставена цел и подгизнали или не – трябваше да стигнем.

И както си правехме разни уговорки с бързо уморяващото се детенце, което се е наситило на локвите и вече мрънка за гуш, една кола спря до нас. Опитах се да разпозная някоя от майките, с които се засичаме на площадката или пък при кухнята, докато прозорецът не се отвори и установих, че дамата зад волана ми е напълно непозната. До нея кротко спеше в кошчето за кола малко сладко бебенце. Изведнъж чух: „Качвайте се, ще ви метна до някъде!” Започнах да обяснявам, че сме подготвени за дъжда, че сме наблизо, но жената настояваше. Е, качихме се, и макар и за кратко успяхме и бебето да събудим, и да разменим малко приказки с майката. Напълно непознатата за мен жена, която ни качи течащи от всякъде в чистата си кола, закара ни на има-няма 350 метра, се усмихваше през цялото време и ми говореше така, все едно сме ако не приятелки, то поне сме добри познати. Слизайки от колата се усмихвах и аз, чувствах се прекрасно – все още имало останала доброта у хората.

Газихме в локвите и на връщане, кога смеейки се, кога кандардисвайки малкото геройче да продължава, защото има само още малко до вкъщи и приказки от рода на „хей, виж каква локва има там, точно като за теб” за мотивация.  


Замислих се, колко му трябва на човек в един мрачен дъждовен ден за да се усмихне. Както виждаме – съвсем малко. :-) Тази жена усмихна целият ми ден нататък!

Кали от...

На баба ти хвърчилото

Христос Воскресе!

Целият ФБ, отгоре надолу и настрани в рекламното поле, е пъстроцветен, в пиленца, шарени яйца, сръчни ръчички, месещи козунак, умиляващи бебешки усмивки в патешки костюми. Толкова е весело във всеки дом! Снимките ще запазят спомените ни и от този Великден, а вълнението на децата ни покрай приготовленията и боренето с яйца, ще топли и нас.

Иска ми се всички пожелания, които си разменихме днес, да се сбъднат. Да има повече усмихнати лица и по-малко терзания; повече моменти, за които да копнеем и по-малко за които да се утешаваме; повече приятели, на които да разчитаме... И въобще цветя, звезди, слънце, здраве и куп малки неща, без които не можем, но не винаги забелязваме и оценяваме.

Иска ми се да помним, че детските сълзички са горчиви и солени; че детските прегръдки са мили и същевременно силни; че детето в нас трябва да живее и на 30+, 40+, 50+ и т.н. +!

Иска ми се да не забравяме откъде сме тръгнали и накъде сме се отправили; да прощаваме и да не нараняване; да летим високо, но и да сме здраво стъпили на земята; да сме тук и сега, но и далеч напред!

Какво общо има на "баба ти хвърчилото"? Така ми дойде отвътре. Но може би това, че често едно си пожелаваме, друго си постиламе, трето получаваме. И не винаги зависи от нас. Дали е съдба, Божия промисъл, лошо стечение на обстоятелството или нещо пето, не е от съществено значение. Свикнали сме да виждаме и оценяваме резултата, но не и да анализираме причините. Да се натъжаваме от неуспехите, а да не забелязваме мъничките стъпки, които са довели до един или друг избор в живота ни. Но оптимизмът не ни напуска, защото така трябва да бъде. Така ви пожелавам всичкото онова по-горе, пък на баба ви хвърчилото да става! :-)

Изи от...

Извинете, къде е...?

На всички ни се е случвало заблудени непознати да ни спират в търсене на улица, магазин, туристически обект и т.н. Ако имаме късмет, ще попаднем на чужденец с развален английски, сочещ нещо на някаква карта, който трудно ще разбере нашата идея за английски, без да се постараем да го упътим ръкомахайки и жестикулирайки няколко пъти. В края на диалога, може би облекчено ще се успокоим, че човекът ще е все така заблуден, дори може би малко повече, отколкото е бил преди срещата с нас. Но, какво, нали има и други хора в неговата посока, все някой ще го ориентира, все някога ще стигне. А и реално няма за къде да бърза, нали е дошъл на разходка!

А на колко от вас се е случвало да са от обратната страна, от тази на питащия? Аз лично се изприщвам, ако се наложи да стопирам човек. Търся някой подходящ - от моята възрастова група и нагоре, майка с дете, вдъхващ доверие пенсионер. И даже и да не схвана последователността от "първата пряка на ляво, после веднага в дясно, след 8 крачки се завърташ на 180 градуса, след това има магазин за цветя, вървиш още 45,7 м и си там", кимам разбиращо, за да разбере човека срещу мен колко съм умна, бързо ориентираща и адаптираща се в обстановката. След това почвам да си повтарям на ум чутото, да бъркам кога трябваше да завия на дясно и къде беше цветарския магазин, докато накрая се окажа още по-загубена от преди!

По-любимо ми е, обаче, да ме игнорират напълно, сякаш целта в живота ми е да препреча пътя на жената с три тона грим и да загубя от ценното й време. Но пък разбирам защо. От години хора с различен външен вид молят за пари, блъскат се в личното ти пространство и те гледат разочаровано, тъжно, безпътно. Как да разпознаят човека в мен - дали и аз не искам нещо повече от обикновен въпрос, още повече, ако, както обикновено съм набързо сресана, с навътре изрязани нокти, спортно облечена и все бързаща?!

Най-любимо ми е да получа отговор "Не зная". Добре де, нали се очаква, че щом пребиваваш в този момент в Бъкстон, би трябвало да знаеш накъде отиваш и как да стигнеш?! Че познаваш района поне малко по-добре от мен, а не си успешно самозагубил се?! След такова безчувствено отношение, обикновено отново се изприщвам, за да стопирам следващия непознат.

Не знам за вас, но на мен често ми се случва да не зная как точно трябва да стигна до целта. И за да не получавам обрив всяка седмица, реших да си купя навигация. Обаче не предвидих предстоящата опасност - как да позная колко са 150 м, след които трябва да спазя командата, изказана с тон нетърпящ противоречие, "и завийте на ляво"! Пуля се съм драгата "навигаторка", пуля се към предстоящия завой и... отново се изприщвам! Тук ли трябва да завия, ма, или не още?! Кълна се, че всяко осмо от десет подобни няколкометрови приключения, се оказвам с погрешно направен завой! Следва "преизчисляване", монолог от уважаемата, която знае всяка уличка във всеки град, няколко нарушения докато се озова в правилната лента, и, ако имам късмет, стигам само с едно загубване.

Е, аз съм изобретателна, светнах се за по-добро решение от навигацията - ползвай приятел! Първият път когато помолих другарче да се движим две коли, леко се притесних, че съм напълно смотана, но бързо го преживях. И пак не предвидих опасност - винаги се налага да преследвам плътно предната кола, с малка дистанция, за да не се намеси някой спринтиращ младеж в нашите отношения. И това само и само да не се изприщя наново!

Последният възможен вариант - навигатора, човек, да седне отпред до мен. Ах, и това води до опасности! Единият не е шофьор, няма идея коя улица е еднопосочна и как да стигнем шофирайки, а не ходейки. Ехаааа, гледай ти майтап! Другия е по в час. Знае правилата за движение, пътните знаци и ограниченията, обаче и той обърква маршрута, защото разчита на изветрели спомени. Познайте, изприщвам се!

Какъв е извода - да питаш някой не винаги става; навигацията често обърква; ако караш след познат, може да се окаже, че въпросния е вече три коли напред и дори взел завоя без да разбереш; човек-навигатор е равносилно на без човек-навигатор. Направо да се зачудите как съм оцеляла толкова години и на какъв еволюционен етап от развитието си съм! Въпреки това не се отказвам да достигна непознати територии, дори вярвам, че човек като се загуби, най-добре опознава квартала или града. Както се сещате, това е от добър опит и стаж в загубванията.

Днес ми предстои пътуване и поредното лутане. :-) Ако на вас не ви се случват подобни неща, бъдете милостиви към скромната ми душевност и ми пожелайте да достигам през следващите десетина дни до всяка точка с по-малко обрив. Все пак предстои ни светъл празник, не е добра идея да го посрещам в неудобен вид.

А на вас желая прекрасна почивка, весело посрещане на Великден с най-близките, по-здравите яйца и вятър в косите! И, до скоро!

Изи от...

Май(ки) = ?

С лек каламбур започва нашият блог. Майки или май-ки, както и да ни наречете, все ще сте на прав път. Защото ние четирите - Калина, Изабел, Силвия и Мариела, сме щастливи майки на деца, родени през месец май 2010 г. :-)

Малко статистически данни за нашата група:
- три от нас са зодия рак, една от нас е телец
- две от нас са синеоки, а други две - не са
- две от нас са набори, а други две - пак не са
- две от нас са омъжени, а други две - почти не са
- две от нас имат по едно дете, една от нас - две, последната - три
- четири от нас живеят реално във виртуалното пространство
- четири от нас са в майчинство
- четири от нас споделят общи възгледи за родителството.

Общо имаме седем деца, 3 от които момчета и 4 момичета. Общата ни възраст е... все още е рано да се каже, да речем ранен пуберитет.

Какво правим тук? Планираме хайманосване по различни теми, които са общи за нас, с много шарени снимки и разнообразни материали, споделени красиви мигове от наши талантливи приятели и един проект-изненада.

А ако за първи път виждате блог, поддържан от четирима, ще се радваме да наминавате често и да следите нашето развитие и изненадите, които готвим! Бъдете с нас, дори и да не сте майка или май-ка, защото имаме много лица. :-)