Извинете, къде е...?

На всички ни се е случвало заблудени непознати да ни спират в търсене на улица, магазин, туристически обект и т.н. Ако имаме късмет, ще попаднем на чужденец с развален английски, сочещ нещо на някаква карта, който трудно ще разбере нашата идея за английски, без да се постараем да го упътим ръкомахайки и жестикулирайки няколко пъти. В края на диалога, може би облекчено ще се успокоим, че човекът ще е все така заблуден, дори може би малко повече, отколкото е бил преди срещата с нас. Но, какво, нали има и други хора в неговата посока, все някой ще го ориентира, все някога ще стигне. А и реално няма за къде да бърза, нали е дошъл на разходка!

А на колко от вас се е случвало да са от обратната страна, от тази на питащия? Аз лично се изприщвам, ако се наложи да стопирам човек. Търся някой подходящ - от моята възрастова група и нагоре, майка с дете, вдъхващ доверие пенсионер. И даже и да не схвана последователността от "първата пряка на ляво, после веднага в дясно, след 8 крачки се завърташ на 180 градуса, след това има магазин за цветя, вървиш още 45,7 м и си там", кимам разбиращо, за да разбере човека срещу мен колко съм умна, бързо ориентираща и адаптираща се в обстановката. След това почвам да си повтарям на ум чутото, да бъркам кога трябваше да завия на дясно и къде беше цветарския магазин, докато накрая се окажа още по-загубена от преди!

По-любимо ми е, обаче, да ме игнорират напълно, сякаш целта в живота ми е да препреча пътя на жената с три тона грим и да загубя от ценното й време. Но пък разбирам защо. От години хора с различен външен вид молят за пари, блъскат се в личното ти пространство и те гледат разочаровано, тъжно, безпътно. Как да разпознаят човека в мен - дали и аз не искам нещо повече от обикновен въпрос, още повече, ако, както обикновено съм набързо сресана, с навътре изрязани нокти, спортно облечена и все бързаща?!

Най-любимо ми е да получа отговор "Не зная". Добре де, нали се очаква, че щом пребиваваш в този момент в Бъкстон, би трябвало да знаеш накъде отиваш и как да стигнеш?! Че познаваш района поне малко по-добре от мен, а не си успешно самозагубил се?! След такова безчувствено отношение, обикновено отново се изприщвам, за да стопирам следващия непознат.

Не знам за вас, но на мен често ми се случва да не зная как точно трябва да стигна до целта. И за да не получавам обрив всяка седмица, реших да си купя навигация. Обаче не предвидих предстоящата опасност - как да позная колко са 150 м, след които трябва да спазя командата, изказана с тон нетърпящ противоречие, "и завийте на ляво"! Пуля се съм драгата "навигаторка", пуля се към предстоящия завой и... отново се изприщвам! Тук ли трябва да завия, ма, или не още?! Кълна се, че всяко осмо от десет подобни няколкометрови приключения, се оказвам с погрешно направен завой! Следва "преизчисляване", монолог от уважаемата, която знае всяка уличка във всеки град, няколко нарушения докато се озова в правилната лента, и, ако имам късмет, стигам само с едно загубване.

Е, аз съм изобретателна, светнах се за по-добро решение от навигацията - ползвай приятел! Първият път когато помолих другарче да се движим две коли, леко се притесних, че съм напълно смотана, но бързо го преживях. И пак не предвидих опасност - винаги се налага да преследвам плътно предната кола, с малка дистанция, за да не се намеси някой спринтиращ младеж в нашите отношения. И това само и само да не се изприщя наново!

Последният възможен вариант - навигатора, човек, да седне отпред до мен. Ах, и това води до опасности! Единият не е шофьор, няма идея коя улица е еднопосочна и как да стигнем шофирайки, а не ходейки. Ехаааа, гледай ти майтап! Другия е по в час. Знае правилата за движение, пътните знаци и ограниченията, обаче и той обърква маршрута, защото разчита на изветрели спомени. Познайте, изприщвам се!

Какъв е извода - да питаш някой не винаги става; навигацията често обърква; ако караш след познат, може да се окаже, че въпросния е вече три коли напред и дори взел завоя без да разбереш; човек-навигатор е равносилно на без човек-навигатор. Направо да се зачудите как съм оцеляла толкова години и на какъв еволюционен етап от развитието си съм! Въпреки това не се отказвам да достигна непознати територии, дори вярвам, че човек като се загуби, най-добре опознава квартала или града. Както се сещате, това е от добър опит и стаж в загубванията.

Днес ми предстои пътуване и поредното лутане. :-) Ако на вас не ви се случват подобни неща, бъдете милостиви към скромната ми душевност и ми пожелайте да достигам през следващите десетина дни до всяка точка с по-малко обрив. Все пак предстои ни светъл празник, не е добра идея да го посрещам в неудобен вид.

А на вас желая прекрасна почивка, весело посрещане на Великден с най-близките, по-здравите яйца и вятър в косите! И, до скоро!

Изи от...