На баба ти хвърчилото

Христос Воскресе!

Целият ФБ, отгоре надолу и настрани в рекламното поле, е пъстроцветен, в пиленца, шарени яйца, сръчни ръчички, месещи козунак, умиляващи бебешки усмивки в патешки костюми. Толкова е весело във всеки дом! Снимките ще запазят спомените ни и от този Великден, а вълнението на децата ни покрай приготовленията и боренето с яйца, ще топли и нас.

Иска ми се всички пожелания, които си разменихме днес, да се сбъднат. Да има повече усмихнати лица и по-малко терзания; повече моменти, за които да копнеем и по-малко за които да се утешаваме; повече приятели, на които да разчитаме... И въобще цветя, звезди, слънце, здраве и куп малки неща, без които не можем, но не винаги забелязваме и оценяваме.

Иска ми се да помним, че детските сълзички са горчиви и солени; че детските прегръдки са мили и същевременно силни; че детето в нас трябва да живее и на 30+, 40+, 50+ и т.н. +!

Иска ми се да не забравяме откъде сме тръгнали и накъде сме се отправили; да прощаваме и да не нараняване; да летим високо, но и да сме здраво стъпили на земята; да сме тук и сега, но и далеч напред!

Какво общо има на "баба ти хвърчилото"? Така ми дойде отвътре. Но може би това, че често едно си пожелаваме, друго си постиламе, трето получаваме. И не винаги зависи от нас. Дали е съдба, Божия промисъл, лошо стечение на обстоятелството или нещо пето, не е от съществено значение. Свикнали сме да виждаме и оценяваме резултата, но не и да анализираме причините. Да се натъжаваме от неуспехите, а да не забелязваме мъничките стъпки, които са довели до един или друг избор в живота ни. Но оптимизмът не ни напуска, защото така трябва да бъде. Така ви пожелавам всичкото онова по-горе, пък на баба ви хвърчилото да става! :-)

Изи от...