Многодетствие, ура или "Всичките ли са Ваши"?!
1. Предимствата
на това да имаш повече деца?
Никога не си сам или
самотен; няма опасност да се обездвижиш; винаги имаш компания за кино,
велосипед и ролери, басейн и... шопинг терапия!
Намираш идеалното
оправдание да живеещ на шоколад и да се чувстваш по-велик от Наполеон, защото добиваш
свръспособности - чуваш стерео, подобряваш зрението си и изобретателността си.
Няма нужда да посещаваш
местния зоопарк и панаир за забавление – у дома си имаш коте, зайче, маймунче,
мече. Няма нужда да цакаш и за цирк – горепосочените животни могат да бъдат (не)умело дресирани.
2. Споделете един мит за семействата с повече
деца.
Мно-о-о-о-о-ого
е трудно, много! Повече деца могат да
си позволят само богатите.
3. Организирането на групата
Организиране
ли? Малки сме за казарма. Цари пълен хаос и всички са щастливи.
4. Развлеченията
Има за
всички: батко, мама и тате карат велосипеди; батко и мама карат ролери и зимни
кънки; батко тренира тенис; мама ходи на антицелулитен масаж с трите стихии; кака
играе с всичко, всички и всякъде; бебето – спи-яде-спи-яде.
5. Почивката
Ние сме в постоянна
почивка. Най-големият кеф е извозването на катуна. Вече се движим две коли,
защото няма място за всички ни в едно возило. На последната почивка чух
персонала на хотела да ни обсъжда дали сме разведени или не, след като
пристигнахме по отделно, но нощуваме в обща стая и правим общи неща.
6. Личното пространство
Когато
всичко живо се хоризонтира, е моето време. И ми стига за всичко. Лошото при децата е, че растат твърде бързо.
Съвсем скоро всеки ще хване своя път и тогава ще ми писне от лично
пространство.
7. Най-забавната част
На
улицата всеки ден непознати ми задават два въпроса: „Всичките ли са ваши?” и
„Как се справяте?” Хо-хо-хо!
Белички
и неразбории всякакви, но и умилителни картини на връзката между тях тримата и
нас, петимата.
8. Най-трудната
Не се
сещам, но... може би когато се замислям в какъв свят ще живеят, дали ще мога да
им дам най-доброто от себе си. По-ежедневно е неизбежното, когато двамата се
затичат в различни посоки, а ние с бебето сме в средата. Няколко пъти усетих и
съжалителни, надменни и високомерни погледи, но проблема си е техен...
9. Кой е по-лесният вариант: повече или по-малко
деца?
Повече,
повече. Бога ми, чудя се как съм се справяла преди да имам деца и когато четири
години имахме само едно. Над него треперех денонощно през първата година, с
второто предимно се забавлявах и виждах родителските си грешки, а третото – не
го усещам, то е вълшебно бебе.
10. Какво най-често прави цялото семейство?
Всичко,
което прави всяко друго семейство по света, или
по-общо казано – каквото си искаме!
Семейството се състои от:
Семейството се състои от:
ляво полукълбо на
мозъка и ръце – Ники, 39 г.,
дясно полукълбо на
мозъка, сърце, гръб и крака – Изи, 36 г.
усмивка и пърхащи мигли
– Каби, почти 6 г.
белези и рани – Криси,
2 г.
бутчета за печене -
Емил, 4 месеца
Изабел Басмаджиян,
публикувано в сп. "Първите седем", бр. 12, м. юни, 2012 г.
* * * * * * * * * * * *
Захранването –
чудовището от гардеробаКогато си бременна и имаш бебе, те преследват най-различни чудовища, които всяват страх и паника в щастливите моменти. Всяка жена има свои си, лични, чудовища, с които води постоянна битка. Дали бебчето ми в корема се развива добре, как ще протече раждането, защо не заспива, от колко майчино мляко се нуждае, правилен избор ли поех за еди-какво-си. За щастливата развръзка, често участват твоята майка, баба, приятелка от градинката, съседка, книга за отглеждане на деца, консултант и т.н.
Едно от най-страшните чудовища е онова, което няколко месеца живее в гардероба и страха от него те кара постоянно да го обмисляш и мноооого внимателно да го преценяваш, преди да му отвориш вратата и да го пуснеш на свобода. То се казва За-хран-ване, звучи и изглежда толкова ужасяващо, колкото и Онзи-когото-не-бива-да-споменаваме. Но ето няколко идеи, позната и непознато приятелко, които да ти помогнат да пребориш злодея и да се наслаждаваш на новия етап от развитието на твоето дете.
Явява ти се чудовището от гардероба, когато:
- чуеш за първи път, че бебето ти на цели 40 дни
вече може и трябва да опита сок от моркови и ябълки;
- се нахвърлиш да четеш океана от информация в
нета, така безкрайно противоречива и дълбока, колкото океанското дъно;
- вземеш решение да отложиш захранването за
по-късен етап и периодично се подсещаш, че все някога и това ще дойде;
- големият Ден безмилостно наближава, а въпросите
са повече от отговорите;
- сравняваш твоето собствено дете с всички
възможни.
Повечето майки решават да отворят вратата на гардероба, когато бебето им навърши пет-шест месечна възраст, а междувременно вече са избрали стратегията за своята битка с него.
Накратко ще ти опиша няколко различни тактики, а междувременно и моята лична практика, леко мелодраматична, на моменти дори поучителна. Вземи, което ти хареса; адаптирай, което ти отива; подмини, което не усещаш като твое.
Класиката. Педиатрично захранване
За него вероятно ще чуеш от педиатъра на бебето и това може би все още е най-разпространения начин за борба с чудовището. Обикновено изборът се свежда до това, дали предпочиташ да предложиш първо плодово, зеленчуково или месно пюре, или каша. Всяко едно от тях си има положителни и отрицателни страни. Например, плодовото пюре е сладко и много бебета го хапват с апетит, т.е. захранването стартира и протича лесно. Но често се случва след това децата да откажат и дори протестират срещу зеленчуковото пюре, което няма как да докара сладкия вкус. А кашата? Тя може да е първоначален избор, ако бебето е наддавало по-слабо. И сега какво да избереш?
С първото ми дете, заложих на картофено пюре, след един месец предложих плодово пюре за следобедна закуска, а на третия месец – каша към 10-10,30 ч. сутринта. На около 10-месечна възраст, той отказа всичко. Да, всичко. На челото му пишеше „злояд” и „инатлив” – хм, не помнех тези етикети когато го поръчвах в магазина?!
Захранването започва по обяд с 1-2 лъжички пасирана консистенция, и всеки ден се увеличава с още толкова, докато се достигне по-сериозно количество. Някои майки избират да контролират колко е изяло бебето, други оставят това на него. Ето и втората битка с чудовището – колко ТРЯБВА и колко Е поело малкото човече?
Аз бях от силно притеснителните майки, които страдаха, че нейното кърмаче предпочита майчино мляко пред пюрето. Синът ми изяждаше максимум 40 гр пюре на ден, а неговите приятелчета – малки бурканчета и гледаха към нашата паница за допълнително! Бях много изобретателна – усвоих професията на цирков клоун, заставах в различни асани, всичките ми лични вещи превръщах в инструменти за свирене, четях приказки като за детски куклен театър, само и само детето да изяде още една лъжичка. Сякаш цялото богатство от полезни вещества се крие точно в тази единствена лъжичка и без нея оцеляването на неговия вид е силно застрашен.
Нова храна се въвежда на всеки 4-5 дена, пак по лъжичка-две, като се следи бебето за евентуални алергични реакции. Към твърдата храна, някои майки добавят изцедена кърма, която овкусява пюрето / кашата и напомня за вкусовете, с които е свикнало от утробата. За да осигуриш оптимален прием на мляко, чудесна идея е първо да накърмиш бебето, а малко след това да му предложиш твърдата храна.
Има много и различни схеми за въвеждане на плодовете и зеленчуците според възрастта на бебето. Поредната битка – кое след кое идва и защо. Добър вариант е да предлагаш пресен, сезонен продукт, с минимална термична обработка, а възможните алергени да отложиш за по-късно, особено ако в семейството има генетична обусловеност.
Синът ми получи първата си твърда храна през зимата. За да му осигуря повече полезности, цяло лято сварявах, пасирах и замразявах във формички за лед различни плодове и зеленчуци. Старателно надписах съдържанието на пликчетата и датата на производство, планирах менюто за следващия ден, а за целите на консумацията – затоплях микса от продукти на водна баня. Определено това не бяха част от любимите ми занимания, но скоро така автоматизирах процеса, че можех цял бебешки полк да изхраня.
Докога с пасирането, е предмет на следващата ти битка с чудовището. Много бебета до преклонна възраст отказват да погледнат друга, освен гладко пюрирана храна. Техните майки твърдят, че бебетата им се задавят, само като погледнат парченцата в купичката.
Аз тази битка я спечелих още в зародиш. Синът ми не уважаваше нито домашно приготвените пюрета, нито готовите (които, впрочем, за мен имаха абсолютно еднакъв вкус, но различен цвят). Затова реших, че може би детето ми е по-умно от таблиците и схемите и... отказах и аз пюретата. Започнах да му подавам храна, подходяща за ядене с пръсти, която той сравнително охотно приемаше. Към успеха ми в тази битка, се поздравих и с резултата от невероятното си прозрение – отказах да се правя на клоун и практикувам професии, различни от тази на разбираща майка, която НЕ насилва детето си да яде толкова, колкото ТРЯБВА и толкова, колкото ядат децата Х, Y и Z. Но всичко това се случи, когато открих т.нар. „руска схема” или...
Педагогическо захранване
Това чудовище е доста по-различно от предходното. Тук няма пюрета, оразмерени буркани и специално столче за хранене, а изискване детето да е седнало в скута ти. Когато ти ядеш, мамо, АКО пожелае, яде и детето ти, но от твоята храна. Заради това е удачно менюто ти да е здравословно и балансирано, да установиш навици за хранене на маса. Детето получава т.нар. микродоза, а ако одобри вкуса, можеш да му се предложиш още една-две дозички. Микродозата е количество, което се равнява на размера на главата на кибритена клечка. Много бебета желаят да сучат между хапките, а когато започнат да се разсейват, е време да станат от масата, защото храненето изисква култура, а храната е за ядене, не за игра.
Педагогическото захранване беше почти моята стратегия в борбата с чудовището... и с детето, да, признавам и се изчервявам. „Почти”, защото поредната доза правила за спазване, ми идваха в повече и честно, плашеха ме. Как да преобразя изцяло философията си по темата „захранване”, така че да не изпадна в поредната дупка? Реших, че за нас двамата най-удачна е златната среда – от всичко по малко и винаги толкова и когато детето пожелае. Научих се да комбинирам и преплитам педатричното в педагогическото, така че с малки стъпки да вървим напред. Например, от педагогическата схема взаимствах възпитанието на навици и у двама ни – сядането на маса, яденето от общата манджа. Когато не бях в състояние да предложа тези условия, вземах плодове и зеленчуци за ядене навън. И до днес младежът се храни по-бавно и по-умерено от връстниците си, а междувременно, приложих това, което научих от него, при сестра му чрез...
Захранване, водено от бебето
Тук битката с чудовището предварително си я спечелила, защото всичко, което се случва, зависи само от детето ти, а ти като негова майка, приемаш и уважаваш неговите нужди. Единствената сянка може да надвисне от притеснението дали беззъбото бебе умее да дъвче на такава невръстна възраст и какъв е шанса да се задави. Отговорът на първият въпрос е „да”, на втория – „по-скоро не”. Понеже започнах отзад-напред, ето в какво е същината на този вид захранване.
Бебето се храни напълно самичко, с подходяща според възрастта му храна, удобна за захващане с пръстчета. То е оставено само на себе си – колкото яде, повечето маже по себе си и наоколо. Храни се с темпото, което му е приятно и в количеството, което усеща, че му е потребно. Може да ти прозвучи странно, но обичайно към 10-11-месечна възраст много бебета започват да боравят криво-ляво, по бебешки, с прибори за хранене.
След неуспешното захранване с пюрета, второто ми бебе получи микс от всички тези захранвания. На почти 6-месечна възраст госпожицата буквално открадна банана, който бях приготвила егоистично за себе си. Нито веднъж не се задави през следващите месеци, няколко пъти сама извади от устичката си по-големи парченца и много, много пъти се омаза от глава до пети. От тогава не можем да запълним шахтата й – „ам”, „ам”, и пак „ам”.
И така, позната и непознато приятелко, сигурна съм, че не те ориентирах напълно, но се надявам да не съм създала хаос в представите ти. Чети и обсъждай, докато откриеш твоята пътечка, дори и неутъпкана. А аз отивам към гардероба...
Изабел Басмаджиян
публикувано в сп. "Първите седем", бр. 11, м. май 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар