13 май 2012 г.

На две - на три

Колко е голям светът когато си на две?

Огромен, вълнуващ, шарен, с вкус на пясък и море, на гумени играчки и на чуждите играчки. Странни хора нещо ти говорят. Едни ти се радват, други пък не те разбират.
Искаш да тичаш и да скачаш, да завладяваш нови територии, да зададеш въпроси, на които още не си способна, но силно те интересуват.
Вече знаеш кое е твое и кое не е.
Имаш собствен вкус, килограми инат, правиш беля след беля. Гледаш ме виновно, но няма да се спреш.
Рошава си и изцапана, пищиш и ръкомахаш, за да ми кажеш нещо. Цялата си в рани - ще те отгледам ли без трайни белези?!
Заспиваш на люлката, но вдигна ли те, искаш пак.
И не спираш да ядеш!

Ти си на две, но ти си и онова същото мъничко нещо, което по това време преди две години беше още под сърцето ми. Споделяхме едно тяло, едни емоции. Откакто се отделихме, се старая да съм настроена и на твоята честота. Две години от моя живот посветени и на теб, фатална моя.

Обичам те! Бъди здрава, другото ще го постигнем заедно засега. А докато светът е все така огромен за теб, ще бъде същия и за мен.

Изи от...

1 коментар: