Светът в моите ръце

Докато сме подвластни на снощните земетръсни емоции, бързам да ви разнообразя, защото във всяка битка, разсейването на вниманието може да реши края й. А след като животът е борба и през нощта всеки е намерил своя начин за справяне със ситуацията, значи е време да излезем от рамката.

По-късно днес очаквайте нещо в "Самоделчовци" - бързо, лесно, красиво и лятно. Но е за момиченца, а за момченца има друго, което подготвяме с Каби.

Има ли нещо или някой в животът ви, които ви подсказват коя е вашата пътечка от многото в гората? Някакъв знак, вдъхновение, умение, музика, приятел? Каквото и да било.

Аз получих нещо като шамар, без да ме заболи. След шамара се случиха две неща - първо, върнах се отново към шоколада и второ, на стари години си припомних онова, което обичах да правя като дете и което беше дълбоко замразено някъде навътре в мен. Точно както и чувствата, и спомените на Кай от приказката за Снежната кралица, бяха останали в предишния живот, преди леда. Не знам защо забравих детските си копнежи, но с такава сила ме завладяха сега, че буквално сън не ми дават. Затварям очи и виждам какво искам да направя. Усещам, че трябва да стана веднага, да развържа възела, в който са вкопчени ръцете ми и да го създам. Развалям го критично, започвам отначало, снимам го, за да го огледам по-добре и го прибирам. Отново лягам да спя, бебето се разбужда, кърмя, то заспива, а аз пак виждам в тъмното нещо за правене. Накрая успявам да заспя, но тамън се обърна, и децата вече са будни. Не искам да правя нищо друго, освен това, което ръцете ми вече отново умеят. Мислите ми са насочени как по-бързо да оправя дребосите и да ги засиля наоколо, за да се отдам на себе си, образа пред очите ми и ръцете. Реалността ми напомня, че онези тримата са бая зависими от мен и от същите ръце и че образа пред очите ми ще почака до довечера, когато пак по тъмно, в малките часове от следващия ден, ще създам нещо мое.

Така осъзнавам, че държа света в ръцете си. Имам сили да завърша медицина, да преплувам океана, дори да полетя. На 36 г., с три деца, близо 15 г. трудов стаж, усещам нови пориви и смятам да им се отдам. Е, няма да завърша медицина, дори няма да се науча да плувам, но ще летя с моите ръце, поне така планирам.

Хайде, have fun!

Изи от...