7 юли 2012 г.

Няме ме, в moreabg.com съм

Няма ме тук - не просто физически, но и душевно и емоционално. Защото пиша по друг начин - чрез рисуване, шиене и моделиране. Пак ми се пише, обаче повече ми се прави другото. И снимам - моята друга страст, колкото си мога засега.

Сякаш съм спала много, много дълго време и сега се събуждам за нов живот. Помня когато бях малка как рисувах сериозно - ходех на уроци, щях да кандидатствам в Художествената гимназия. Исках да бъда дизайнер, фотограф, майка, лекар, ъъъъъ, не помня още какво. Някак в детската ми глава не можех да установя точна връзка между всички тези неща и сигурно заради това се загубих някъде в превода. И вместо в Художествената академия, се намерих в 1 СОУ с разширено изучаване на английски език, където всъщност разширено изучавахме литература.

Оттам - бух в "Информационни технологии" и "Маркетинг". Няколко месеца работех в Националната библиотека докато следвах - една ужасно скучна и досадна работа, която ме мотивира да избягам възможно най-бързо. Кариерата ми започна във фармацевтична фирма и продължава все още от една в друга компания в същата сфера. Години, вярвайте ми, не съм рисувала друго, освен да оцветявам колонки в Excel-ски таблички (за прегледност на анализа и бързи мисловни връзки) и да създавам презентации в Power Point. Презентациите бяха любимите ми творения и в тях изливах нуждата си от творчество, някакво.

И пак назад в миналото... Помня как веднъж в училище, в час по рисуване, учителката ни каза да нарисуваме нещо по свободно избрана от нас тема. Аз не "виждах" нищо, а бях сред децата, които умееха да рисуват. Минутите, безплодни, се влачеха едни след други, докато накрая, в последния момент нарисувах.... камъни! Мда, цяло поле от камъни, със светлосенки, с тук-там тревичка. Бях шокирана от себе си, голям срам брах, поглеждайки се вътрешно и отстрани. Когато другарката събра листата и започна да ги разглежда, тихо погледна към мен и замълча. Усетих разочарованието й, но тя не направи нищо друго, което да ме натъжи допълнително. Вероятно също бе прозряла, че самата аз съм се почуствала зле.

Години по-късно, когато реших, че искам да бъда моден дизайнер и рисувах ли рисувах дрехи, баща ми каза: "Ти нямаш фантазия, манекените са ти статични, зарежи. Продължавай да учиш." Това беше моят момент, но не от онези щастливите. Без подкрепа от родителя. Ноооо, всъщност дълбоко в себе си знаех, че е прав. По-добра бях в прерисуването и рисуването на обектите пред мен, отколкото в рисуването на нещо собствено. За талант, такъв, какъвто майка ми носи, изобщо не можеше да се говори. Т.е. можех нещо си, но не съвсем, но пък може би можех да го развия, ако не бях спряна, отрезвена, пила студената вода.

В наши дни... Миналата седмица моята козметичка ми зададе въпрос: "Оттук-нататък само майка ли ще си или майка с екстри?" "ААААААААААААААААААААА!", извиках аз, докато ме лишаваше от един сноп косми, навеждайки мисловния ми процес към такива тежки екзистенциални въпроси. "А?!", си казах после, но по-тихо, когато болката отмина. Ха, сега де - прост(о)(а) майка или бизнес-майка-трудовак. "Мамо, ти си най-добрата шивачка на света!", каза Каби, разглеждайки едно току-що ушито черно коте. "Не съм шивачка!" "Как да не си", държеше той на своето. И аз пак се зачудих коя съм всъщност - бизнес-майка-шивачка-автор? Кукувица предимно.



Обаче, която и каквато и да съм, сигурно звучи ужасно отстрани, да си на 36 г. и да си все така заблуден, наивен и търсещ като мен? Вероятно дори обирам куп подигравки и в този момент. Но, да ви призная, забавлявам се! Наистина е страхотно да работиш това, което обичаш и тогава работата ти не е просто работа, а нещо много повече - работата е твоето изразено Аз, едно от децата ти, създадено и отглеждано с любов и разбиране. Всичко, което е morea, съдържа наистина много, много любов и откровение, цвят и невинност. А всичко, което искам за morea, е всичко, което искам и за децата ми - да се развива, да е сполучлива, да издава искри и да отразява собствената си светлина, моята и на Тоня.

Та така, пиша и не пиша... вече не знам къде да пиша, но знам, че искам ръцете ми да не спират. И те го правят. Надявам е да ви харесва как. :-)

П.С. Вероятно сега разбирате какви ги дробих в Светът в моите ръце. :-)

Изи от...

Няма коментари:

Публикуване на коментар